Смята се, че родината на чая е Китай. Може би това е една от причините Китай да е най-големият производител на чай.

Най-важната задача при производството на зелен чай е да се запазят лечебните, биологически активни вещества на свежите листа. Това е гаранция, че те ще се отделят в чашата чай при запарването и той ще бъде толкова полезен, колкото и пресните листенца на растението.
За да се получи качествен зелен чай се берат само връхните листенца на растението, а за да не започне процес на ферментация, те трябва да останат цели и ненамачкани. Точно защото не са ферментирали, зелените чайове са силен антиоксидант. След събирането на прясно откъснатите зелени листенца, те се оставят леко да завяхнат на свеж въздух. Щом листата омекнат, те се сушат по традиционния начин в горещ въздух, което предпазва листата от окисляване, макар че има леко ферментирали зелени чайове (до 2-3 %). Процесът на сушене може да бъде и друг (например на открит огън с дим, затворена пещ...), което допринася за разнообразие във вкусовите отенъци на различните видове чай. След процеса на сушене идва ред на завиване на листенцата. Това също може да стане по няколко начина, което придава уникален вид на някои сортове зелен чай. Листенцата могат да бъдат :
Слабо завити- на пръв поглед тези листенца приличат на трева. Тук се включват и така наречените  "сплескани" чайове като Сенча. 

Силно завити по напречната ос - това обикновено са чайове, маркирани като Гънпаудър (като нашите "Небесен храм" и "Гънпаудър барут". В Китай тези чайове се наричат още "перлени" и са многообразни, както по качество, така и по размер.

Силно завити по надлъжната ос- тези листенца имат формата на "жици" или спирално завити "пръчици". От една страна, завиването на листенцата увеличава срока на съхранение на запарката, а от друга страна позволява регулираното извличане на активните съставки и етеричните масла по време на запарката. Колкото по-завити са листенцата, толкова по-наситен и силен става зеленият чай.
Накрая, след завиването на листенцата, суровината се доизсушава (до 4% влага максимум), което стабилизира ароматите и полезните вещества на чая и придава приятен зелен цвят.
Тук е мястото да споменем за едрината на листата на чая. Специалистите твърдят, че колкото е по-едролистен един зелен чай, толкова е по-качествен и по-скъп. Вероятността листенцата да се начупят при транспортиране е голяма, но това не е фатално при вече достигнал крайна фаза на сушене чай. Важно е да останат цели преди и по време на процеса на преработка, защото нарушаването на целостта на листенцата предизвиква ферментация, а това променя вкуса, цвета и аромата на зеления чай.

Прахообразен зелен чай Матча,  известен с японската чаена церемония е друг вариант на зелен чай.  

Япония е създател и на друг вид зелен чай - кокейча. Суровите зелени листа се наситняват, след това се добавя аромат на ориз и се пресова във формата на борови иглички. 

Високото съдържание на флуорид е полезен за костите, зъбите, за бързо зарастване на рани и др. Той е силен антиоксидант с високо съдържание на витамин С, изостря ума, помага при умора, както и срещу образуването на ракови клетки. Пречиства кръвта и кръвоносните съдове и е полезен за хора с високо кръвно налягане и бременни жени. Грешно е схващането, че зеленият чай е лаксатив (слабително). Това не е единствената неточна информация за този чай. Оказва се, че много хора в България не харесват зелената напитка, само защото не умеят да я приготвят. Ето защо решихме да наблегнем тук на това, какво трябва да знаем, за да пием вкусен зелен чай.

ВОДАТА. Най-добре трапезна, филтрирана или дори минерална.

ТЕМПЕРАТУРАТА. За бял чай - 60-70°С, за зелен и жълт - 70-80°С, за Улонг - 80-90°С.

ВРЕМЕТО. Бял чай - 3-4 мин., зелен и жълт - 4-5 мин.

ГРАМАЖА. Около 2 гр. за 250-300 мл. вода. Понеже плътността на всеки чай е различна, няма как да се използва някаква лъжичка за мярка.

ЦЕДКАТА. Независимо каква е цедката (метална, бамбукова, стъклена или хартиен филтър), важното е листенцата да не са стегнати.